люспила

Речник на българския език

1. люспила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люспила е производна форма на люспя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. люспила — мин. деят. св. прич. ж. р.

люспила е производна форма на люспя (мин. деят. св. прич. ж. р.).