люспело

Речник на българския език

1. люспело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

люспело е производна форма на люспя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. люспело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

люспело е производна форма на люспя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).