люспела

Речник на българския език

1. люспела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люспела е производна форма на люспя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. люспела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

люспела е производна форма на люспя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).