люспел

Речник на българския език

1. люспел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

люспел е производна форма на люспя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. люспел — мин. деят. несв. прич. м. р.

люспел е производна форма на люспя (мин. деят. несв. прич. м. р.).