люпил си

Речник на българския език

1. люпил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

люпил си е производна форма на люпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. люпил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

люпил си е производна форма на люпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).