люпило е

Речник на българския език

1. люпило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

люпило е е производна форма на люпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. люпило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

люпило е е производна форма на люпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).