люпили

Речник на българския език

1. люпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

люпили е производна форма на люпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. люпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

люпили е производна форма на люпя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).