люпи

Речник на българския език

1. люпи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

люпи е производна форма на люпя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. люпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

люпи е производна форма на люпя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. люпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

люпи е производна форма на люпя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. люпи — повелително наклонение, ед. ч.

люпи е производна форма на люпя (повелително наклонение, ед. ч.).