люпело

Речник на българския език

1. люпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

люпело е производна форма на люпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. люпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

люпело е производна форма на люпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).