люляло съм

Речник на българския език

1. люляло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

люляло съм е производна форма на люлея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. люляло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

люляло съм е производна форма на люлея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).