люляло е

Речник на българския език

1. люляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

люляло е е производна форма на люлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. люляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

люляло е е производна форма на люлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).