люляло

Речник на българския език

1. люляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

люляло е производна форма на люлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. люляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

люляло е производна форма на люлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).