люляла съм

Речник на българския език

1. люляла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

люляла съм е производна форма на люлея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. люляла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

люляла съм е производна форма на люлея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).