люляла е

Речник на българския език

1. люляла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люляла е е производна форма на люлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. люляла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люляла е е производна форма на люлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).