люляла

Речник на българския език

1. люляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люляла е производна форма на люлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. люляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

люляла е производна форма на люлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).