люля

Речник на българския език

1. люля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

люля е производна форма на люлея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. люля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

люля е производна форма на люлея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).