люлкахте

Речник на българския език

1. люлкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

люлкахте е производна форма на люлкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. люлкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

люлкахте е производна форма на люлкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).