люлкала

Речник на българския език

1. люлкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люлкала е производна форма на люлкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. люлкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люлкала е производна форма на люлкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. люлкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

люлкала е производна форма на люлкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. люлкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

люлкала е производна форма на люлкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).