люлели

Речник на българския език

1. люлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

люлели е производна форма на люлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. люлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

люлели е производна форма на люлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).