люлееше

Речник на българския език

1. люлееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

люлееше е производна форма на люлея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. люлееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

люлееше е производна форма на люлея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).