люлеело

Речник на българския език

1. люлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

люлеело е производна форма на люлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. люлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

люлеело е производна форма на люлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).