люлеели

Речник на българския език

1. люлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

люлеели е производна форма на люлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. люлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

люлеели е производна форма на люлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).