люлеела

Речник на българския език

1. люлеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

люлеела е производна форма на люлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. люлеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

люлеела е производна форма на люлея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).