люби

Речник на българския език

1. люби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

люби е производна форма на любя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. люби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

люби е производна форма на любя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. люби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

люби е производна форма на любя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. люби — повелително наклонение, ед. ч.

люби е производна форма на любя (повелително наклонение, ед. ч.).