любезничил съм

Речник на българския език

1. любезничил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

любезничил съм е производна форма на любезнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. любезничил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

любезничил съм е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).