любезничил е

Речник на българския език

1. любезничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

любезничил е е производна форма на любезнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. любезничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

любезничил е е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).