любезничило си

Речник на българския език

1. любезничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

любезничило си е производна форма на любезнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. любезничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

любезничило си е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).