любезничило е

Речник на българския език

1. любезничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

любезничило е е производна форма на любезнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. любезничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

любезничило е е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).