любезничило

Речник на българския език

1. любезничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

любезничило е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. любезничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

любезничило е производна форма на любезнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).