любезничили

Речник на българския език

1. любезничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

любезничили е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. любезничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

любезничили е производна форма на любезнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).