любезничил

Речник на българския език

1. любезничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

любезничил е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. любезничил — мин. деят. св. прич. м. р.

любезничил е производна форма на любезнича (мин. деят. св. прич. м. р.).