любезничеше

Речник на българския език

1. любезничеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

любезничеше е производна форма на любезнича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. любезничеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

любезничеше е производна форма на любезнича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).