любезничело

Речник на българския език

1. любезничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

любезничело е производна форма на любезнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. любезничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

любезничело е производна форма на любезнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).