любезничел

Речник на българския език

1. любезничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

любезничел е производна форма на любезнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. любезничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

любезничел е производна форма на любезнича (мин. деят. несв. прич. м. р.).