лъщяха

Речник на българския език

1. лъщяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

лъщяха е производна форма на лъщя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. лъщяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

лъщяха е производна форма на лъщя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).