лъщял си

Речник на българския език

1. лъщял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лъщял си е производна форма на лъщя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. лъщял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лъщял си е производна форма на лъщя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. лъщял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лъщял си е производна форма на лъщя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).