лъхтял си

Речник на българския език

1. лъхтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лъхтял си е производна форма на лъхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. лъхтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лъхтял си е производна форма на лъхтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. лъхтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лъхтял си е производна форма на лъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).