лъхтял е

Речник на българския език

1. лъхтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъхтял е е производна форма на лъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъхтял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъхтял е е производна форма на лъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. лъхтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъхтял е е производна форма на лъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).