лъхтяла е

Речник на българския език

1. лъхтяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъхтяла е е производна форма на лъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъхтяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъхтяла е е производна форма на лъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. лъхтяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъхтяла е е производна форма на лъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).