лъхнело

Речник на българския език

1. лъхнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъхнело е производна форма на лъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъхнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лъхнело е производна форма на лъхна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).