лъхнела

Речник на българския език

1. лъхнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъхнела е производна форма на лъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъхнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лъхнела е производна форма на лъхна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).