лъхнел

Речник на българския език

1. лъхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъхнел е производна форма на лъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

лъхнел е производна форма на лъхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).