лъхвало

Речник на българския език

1. лъхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъхвало е производна форма на лъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъхвало е производна форма на лъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лъхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

лъхвало е производна форма на лъхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. лъхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лъхвало е производна форма на лъхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).