лъхвала

Речник на българския език

1. лъхвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъхвала е производна форма на лъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъхвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъхвала е производна форма на лъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. лъхвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

лъхвала е производна форма на лъхвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. лъхвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лъхвала е производна форма на лъхвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).