лъснете

Речник на българския език

1. лъснете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

лъснете е производна форма на лъсна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. лъснете — повелително наклонение, мн. ч.

лъснете е производна форма на лъсна (повелително наклонение, мн. ч.).