лъснел

Речник на българския език

1. лъснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

лъснел е производна форма на лъсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. лъснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

лъснел е производна форма на лъсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).