лъсвало

Речник на българския език

1. лъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъсвало е производна форма на лъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

лъсвало е производна форма на лъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. лъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

лъсвало е производна форма на лъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. лъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

лъсвало е производна форма на лъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).