лъсвала

Речник на българския език

1. лъсвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъсвала е производна форма на лъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. лъсвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

лъсвала е производна форма на лъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. лъсвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

лъсвала е производна форма на лъсвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. лъсвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

лъсвала е производна форма на лъсвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).