лъкатушил си

Речник на българския език

1. лъкатушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лъкатушил си е производна форма на лъкатуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. лъкатушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

лъкатушил си е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).