лъкатушило си

Речник на българския език

1. лъкатушило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

лъкатушило си е производна форма на лъкатуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. лъкатушило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

лъкатушило си е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).